УВОД

20 януари 2011 г. - Месечен бюлетин

Въз основа на своя редовен икономически и паричен анализ, на заседанието си на 13 януари 2011 г. Управителният съвет потвърди, че сегашните основни лихвени проценти на ЕЦБ все така остават целесъобразни. Ето защо той взе решение да ги остави непроменени. Отчитайки получената след заседанието на 2 декември 2010 г. нова информация и резултатите от анализите, Управителният съвет наблюдава признаци на краткосрочен натиск за повишаване на общата инфлация, предимно в резултат от цените на енергоносителите, но досега това не е повлияло неговата оценка, че ценовата динамика ще остане в съответствие с ценовата стабилност в периода, за който се отнася политиката. Същевременно има основания за много внимателно наблюдение. Последните данни за икономиката са в съзвучие с положителната базова инерция на икономическата активност, а несигурността остава повишена. Паричният анализ сочи, че инфлационният натиск в средносрочен план би трябвало да остане сдържан. Като цяло Управителният съвет очаква ценовата стабилност да се запази в средносрочен план, поддържайки покупателната способност на домакинствата в еврозоната. Инфлационните очаквания остават твърдо стабилизирани в съответствие с целта за поддържане на темпа на инфлация под, но близо до 2 % в средносрочен план. Твърдото им стабилизиране е от съществено значение.

Като цяло сегашната позиция на паричната политика остава нерестриктивна. Позицията на паричната политика, осигуряването на ликвидност и начините на разпределение ще бъдат коригирани по целесъобразност, като се вземе предвид фактът, че всички нестандартни мерки, предприети в период на сериозно напрежение на финансовия пазар, са разработени като мерки с временен характер. Ето защо Управителният съвет ще продължи да наблюдава много внимателно всички тенденции през предстоящия период.

От гледна точка на икономическия анализ, след нарастването на реалния БВП в еврозоната с 0,3 % на тримесечна база през третото тримесечие на 2010 г. последните статистически данни и резултатите от конюнктурни анкети потвърждават, че към края на 2010 г. се е запазила положителната базова инерция на икономическата активност в еврозоната. През 2011 г. се очаква благоприятно въздействие на продължаващото възстановяване на световната икономика върху износа на еврозоната. Същевременно, и особено като се вземе предвид сравнително високото равнище на доверие на бизнеса в еврозоната, се очаква вътрешното търсене от страна на частния сектор все повече да допринася за растежа, подпомагано от нерестриктивната позиция на паричната политика и предприетите мерки за възстановяване на нормалното функциониране на финансовата система. Възстановяването на активността обаче се очаква да бъде забавено от процеса на коригиране на балансите в различни сектори.

Според оценката на Управителния съвет рисковете за тази икономическа прогноза все още клонят леко надолу, а равнището на несигурност остава повишено. От една страна е възможно световната търговия да продължи да се разраства по-бързо от очакваното, подпомагайки износа на еврозоната. Нещо повече, възможно е силното доверие на бизнеса да подпомогне вътрешната икономическа активност в еврозоната в по-голяма степен от очакваното понастоящем. От друга страна низходящите рискове са свързани с напреженията в някои сегменти на финансовите пазари и потенциалното им прехвърляне в реалната икономика на еврозоната. Други низходящи рискове се отнасят до ново поскъпване на петрола и други суровини, протекционистичен натиск и възможността за хаотични корекции на дисбаланси в световен мащаб.

Що се отнася до динамиката на цените, според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ-инфлация в еврозоната през декември е 2,2 %, при 1,9 % през ноември. Това леко надхвърля очакванията и отразява най-вече по-високите цени на енергоносителите. В перспектива, през следващите няколко месеца е възможно темпът на инфлация временно да продължи да нараства. Той вероятно ще остане малко над 2 %, най-вече поради динамиката в цените на суровините, а към края на годината отново ще намалее. Като цяло Управителният съвет наблюдава признаци на краткосрочен натиск за повишаване на общата инфлация, който се дължи главно на световните цени на суровините. Макар че досега това не се отразява на неговата оценка, че ценовата динамика ще остане в съответствие с ценовата стабилност през периода, за който се отнася политиката, има основание тази динамика да бъде наблюдавана много внимателно. Инфлационните очаквания в средносрочен до дългосрочен план остават твърдо стабилизирани в съответствие с целта на Управителния съвет да поддържа темпа на инфлация под, но близо до 2 % в средносрочен план.

Все още рисковете за ценовата динамика в средносрочна перспектива са като цяло балансирани, но е възможно да поемат във възходяща посока. Възходящите рискове са свързани по-специално с динамиката на цените на енергоносителите и неенергийните суровини. Освен това увеличението на косвените данъци и на административно определяните цени може да се окаже по-голямо от сегашните очаквания поради необходимостта от фискална консолидация през следващите години, а ценовият натиск в производствената верига може да се повиши допълнително. В низходящ план рисковете са свързани главно с въздействието на потенциално по-нисък растеж върху инфлацията, имайки предвид съществуващата несигурност.

Ако обърнем поглед към паричния анализ, през ноември годишният темп на прираст на М3 се ускори до 1,9 % спрямо 0,9 % през октомври. Това значително увеличение е свързано отчасти с базови ефекти и волатилни фактори. Годишният темп на прираст на кредитите за частния сектор също отбелязва нарастване – 2,0 % през ноември след 1,5 % през октомври. Ако се абстрахираме от специфичните фактори, изиграли роля през ноември, прирастът на широките пари и кредита остава нисък, потвърждавайки оценката, че базовият темп на нарастване на паричната маса е умерен, а инфлационният натиск в средносрочен план би трябвало да остане сдържан.

Структурата на лихвените проценти продължава да оказва значително въздействие върху прираста на паричните агрегати. Що се отнася до компонентите на М3, лихвените проценти по краткосрочни депозити остават по-високи от тези по овърнайт депозитите. В резултат на това годишният темп на прираст на М1 продължава да се забавя, като през ноември 2010 г. стойността му е 4,6 %, а годишният темп на прираст на други краткосрочни депозити става все по-слабо отрицателен. Същевременно кривата на доходност наскоро отново стана по‑стръмна, което свидетелства, че привлекателността на включените в М3 краткосрочни депозити донякъде спада в сравнение с по-доходоносните дългосрочни активи извън М3.

Годишният темп на прираст на банковите кредити за частния сектор продължи да нараства през ноември, донякъде в резултат на специфични фактори. На отраслово равнище това увеличение все повече отразява възходящото движение в прираста на кредитите за нефинансови предприятия, който през ноември отбелязва стойност от 0,1 % след 0,5 % през октомври, а това потвърждава, че през 2010 г. е била достигната повратна точка. Прирастът на кредитите за домакинствата запазва по‑високите си стойности – 2,7 % през ноември след 2,9 % през октомври, но последните данни сочат известни признаци на стабилизиране.

През изминалите няколко месеца банките са увеличили предоставянето на кредити на частния сектор, като същевременно общият размер на балансите им е останал като цяло стабилен. Те все така са изправени пред предизвикателството да разширят достъпа до такива кредити, когато търсенето нарасне повече. За да се справят с това предизвикателство, особено важно е банките да капитализират печалбите си и да насочат поглед към пазара, за да укрепят допълнително капиталовата си база, или да се възползват в пълна степен от правителствените мерки в подкрепа на рекапитализацията.

В обобщение, настоящите лихвени проценти на ЕЦБ са все така целесъобразни. Ето защо Управителният съвет взе решение да ги остави непроменени. Отчитайки получената след заседанието на 2 декември 2010 г. нова информация и резултатите от анализите, Управителният съвет наблюдава признаци на краткосрочен натиск за повишаване на общата инфлация, предимно в резултат от цените на енергоносителите, но досега това не е повлияло неговата оценка, че ценовата динамика ще остане в съответствие с ценовата стабилност в периода, за който се отнася политиката. Същевременно има основания за много внимателно наблюдение. Последните данни за икономиката са в съзвучие с положителната базова инерция на икономическата активност, а несигурността остава повишена. Съпоставянето на резултатите от икономическия анализ с тези от паричния анализ показва, че в средносрочен план инфлационният натиск би трябвало да остане сдържан. Като цяло Управителният съвет очаква ценовата стабилност да се запази в средносрочен план, поддържайки покупателната способност на домакинствата в еврозоната. Инфлационните очаквания остават твърдо стабилизирани в съответствие с целта за поддържане на темпа на инфлация под, но близо до 2 % в средносрочен план. Твърдото им стабилизиране е от съществено значение.

Що се отнася до фискалната политика, с оглед на запазващата се уязвимост от неблагоприятни реакции на пазарите е необходимо държавите да направят всичко възможно да изпълнят целите си по отношение на дефицита и твърдо да наложат низходяща тенденция в динамиката на съотношението държавен дълг/БВП. В този смисъл Управителният съвет отбелязва обявените неотдавна мерки в някои държави от еврозоната за намаляване на техните много големи фискални дисбаланси. Където е необходимо, трябва бързо да се определят и приложат допълнителни коригиращи мерки, по възможност в разходната част. Същевременно всички държави от еврозоната следва да провеждат амбициозни и внушаващи доверие многогодишни стратегии за консолидация. Това ще допринесе за укрепване на доверието в устойчивостта на публичните финанси, ще намали рисковите премии в лихвените проценти и ще подобри условията за солиден и устойчив растеж. Всякакви положителни фискални динамики, които може да възникнат в отражение на фактори като например по-благоприятна от очакваното икономическа среда, следва да се използват за по-бързо осъществяване на напредък във фискалната консолидация.

Трябва бързо да се осъществят значителни и мащабни структурни реформи в допълнение към фискалните корекции, за да се подобрят перспективите за по-висок устойчив растеж. Особено необходими са сериозни реформи в държавите, претърпели загуба на конкурентоспособност в минали периоди, или в тези с висок бюджетен и външен дефицит. Премахването на нееластичността на пазара на труда също би подпомогнало процеса на корекции в тези икономики. Засилващата се конкуренция на продуктовите пазари, особено в секторите на услугите, също ще улесни процеса на преструктуриране на икономиката и ще насърчи иновациите. Подобни мерки имат решаващо значение за засилване на ръста на производителността, който е сред основните двигатели на дългосрочния растеж. Всички тези структурни реформи следва да бъдат подкрепени с необходимите подобрения в структурата на банковия сектор. Стабилните баланси, ефективното управление на риска и прозрачните и стабилни бизнес модели запазват своето ключово значение за укрепването на устойчивостта на банките при сътресения и за гарантирането на достатъчен достъп до финансиране, като по този начин се полагат основите за устойчив растеж и финансова стабилност.

Този брой на Месечен бюлетин съдържа три статии. В първата е представен преглед на актуалната динамика в кредитите за частния сектор. Втората съдържа анализ на тенденциите в потенциалния БВП на еврозоната. В третата статия се изследват предприетите мерки за укрепване на глобалния макроикономически и финансов надзор след финансовата криза.