УВОД

16 юни 2011 г. - Месечен бюлетин

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ, на заседанието си на 9 юни 2011 г. Управителният съвет взе решение да не променя основните лихвени проценти на ЕЦБ. Получената след заседанието на 5 май 2011 г. информация потвърждава, че продължава да е налице натиск за покачване на общата инфлация, предимно в резултат от цените на енергоносителите и суровините. Базисният темп на нарастване на паричната маса постепенно се възстановява. Паричната ликвидност остава значителна и има потенциал да улесни появата на ценови натиск в еврозоната. Освен това последните икономически данни потвърждават положителната базисна инерция на икономическата активност в еврозоната, като несигурността остава повишена. Като цяло позицията на паричната политика остава нерестриктивна, осигуряваща подкрепа на икономическата активност. Равносметката показва възходящи рискове, свързани с прогнозите за ценовата стабилност. Поради това има основания за изострена бдителност. Въз основа на оценката си Управителният съвет ще действа твърдо и своевременно. Той ще направи всичко необходимо, за да не позволи сегашната ценова динамика да породи широкообхватен инфлационен натиск. Управителният съвет остава твърдо решен да осигури твърдо стабилизиране на инфлационните очаквания в еврозоната в съответствие с целта темпът на инфлация да се поддържа под, но близо до 2 % в средносрочен план. Това е предпоставка паричната политика да допринася непрестанно за поддържане на растежа и създаване на работни места в еврозоната.

На заседанието си на 9 юни Управителният съвет също така взе решение да продължи да провежда основните операции по рефинансиране (ООР) като тръжни процедури с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение толкова дълго, колкото е необходимо, и най-малко до края на деветия период на поддържане за годината на 11 октомври 2011 г. Тази процедура ще продължи да се прилага и за операциите на Евросистемата по рефинансиране със специален срок и матуритет един период на поддържане, които ще продължат да се провеждат толкова дълго, колкото е необходимо, и поне до края на третото тримесечие на 2011 г. Фиксираният лихвен процент при тези операции със специален срок ще бъде същият като при ООР по същото време. Освен това Управителният съвет взе решение да проведе тримесечните операции по дългосрочно рефинансиране (ОДР), разпределението по които ще се извърши на 27 юли, 31 август и 28 септември 2011 г., като търгове с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение. Лихвените проценти по тези тримесечни операции ще бъдат фиксирани към средния лихвен процент по основните операции по рефинансиране за срока на съответната операция по дългосрочно рефинансиране.

Както вече беше изтъкнато при предишни поводи, предоставянето на ликвидност и начините на разпределение при операциите по рефинансиране ще бъдат коригирани по целесъобразност, като се вземе предвид фактът, че всички нестандартни мерки, предприети в периода на сериозно напрежение на финансовия пазар, са разработени като мерки с временен характер.

От гледна точка на икономическия анализ, през първото тримесечие на 2011 г. еврозоната отчете силен прираст на реалния БВП от 0,8 % на тримесечна база, след увеличение от 0,3 % през четвъртото тримесечие на 2010 г. Последните оповестени статистически данни и показатели от конюнктурни анкети сочат продължаващо разрастване на икономическата активност в еврозоната през второто тримесечие на годината, макар и с по-бавен темп. Това забавяне отразява факта, че силният прираст през първото тримесечие се дължеше отчасти на специфични фактори, които ще престанат да действат през второто тримесечие. Ето защо е уместно да се абстрахираме от подобни краткосрочни колебания и да изтъкнем положителната базисна инерция на икономическата активност в еврозоната. В перспектива се очаква продължаващото разрастване на световната икономика да подпомага износа на еврозоната. Същевременно, като се вземе предвид благоприятното равнище на доверие на бизнеса в рамките на еврозоната, вътрешното търсене от страна на частния сектор би трябвало все повече да допринася за икономическия растеж, подпомагано от все още нерестриктивната позиция на паричната политика и от предприетите мерки за подобряване на функционирането на финансовата система. Очаква се обаче активността все така да бъде донякъде забавена от процеса на коригиране на балансите в различни сектори.

Тази оценка е отразена и в макроикономическите прогнози за еврозоната на експертите на Евросистемата от юни 2011 г., според които годишният растеж на реалния БВП ще бъде между 1,5 % и 2,3 % за 2011 г. и между 0,6 % и 2,8 % за 2012 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от март 2011 г. интервалът за 2011 г. е коригиран нагоре, а интервалът за 2012 г. остава в общи линии непроменен. Прогнозите на експертите на Евросистемата от юни 2011 г. като цяло съответстват на последните прогнози на международни организации.

Според оценката на Управителния съвет рисковете пред тези перспективи за икономиката остават като цяло балансирани в условия на повишена несигурност. От една страна благоприятното доверие на бизнеса може да осигури по-силна от очакваната понастоящем подкрепа за вътрешната икономическа активност в еврозоната, а по-високо външно търсене също би допринесло повече от очакваното за растежа. От друга страна низходящите рискове са свързани с продължаващите напрежения в някои сегменти на финансовите пазари, които може потенциално да се прехвърлят в реалната икономика на еврозоната. Низходящи рискове са свързани също с по-нататъшно поскъпване на енергоносителите, протекционистичен натиск и възможността за хаотични корекции на дисбаланси в световен мащаб.

Що се отнася до динамиката на цените, според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ-инфлация в еврозоната е 2,7 % през май спрямо 2,8 % през април. Сравнително високият темп на инфлация, наблюдаван през последните няколко месеца, като цяло е отражение на поскъпването на енергоносителите и суровините. В перспектива темпът на инфлация вероятно ще се задържи осезаемо над 2 % през следващите месеци. Натискът за повишаване на инфлацията, главно вследствие на цените на енергоносителите и суровините, се откроява също и в началните етапи на производствения процес. Все така от изключително значение е повишаването на ХИПЦ-инфлацията да не доведе до вторични ефекти в поведението при формиране на цените и заплатите и да не породи широкообхватен инфлационен натиск. Инфлационните очаквания трябва да останат твърдо стабилизирани в съответствие с целта на Управителния съвет за поддържане на темпа на инфлация под, но близо до 2 % в средносрочен план.

Макроикономическите прогнози за еврозоната на експертите на Евросистемата от юни 2011 г. предвиждат годишната ХИПЦ-инфлация да бъде в диапазона от 2,5 % до 2,7 % през 2011 г. и от 1,1 % до 2,3 % през 2012 г. В съпоставка с макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от март 2011 г. интервалът на ХИПЦ-инфлацията за 2011 г. е коригиран нагоре, в отражение основно на поскъпването на енергоносителите. Интервалът на прогнозата за 2012 г. е леко стеснен. Уместно е да напомним, че прогнозите на експертите на ЕЦБ са зависими от редица чисто технически допускания, включително относно цените на петрола, лихвените проценти и обменните курсове. По-специално, допускането е, че цените на петрола леко ще се понижат и че краткосрочните лихвени проценти ще се повишат в съответствие с пазарните очаквания. Като цяло прогнозите отразяват мнението, че сегашният висок темп на инфлация няма да доведе до широкообхватен инфлационен натиск в еврозоната.

Рисковете за ценовата динамика в средносрочна перспектива остават възходящи. Те са свързани по-специално с надхвърлящи допусканията повишения в цените на енергоносителите. Освен това е налице риск увеличенията на косвените данъци и на административно определяните цени да се окажат по-големи от сегашните допускания поради необходимостта от фискална консолидация през следващите години. И накрая, възходящи рискове може да произтекат от надхвърлящ очакванията вътрешен ценови натиск в условия на нарастващо натоварване на производствените мощности в еврозоната.

Що се отнася до паричния анализ, през април 2011 г. годишният темп на прираст на М3 беше 2,0 % спрямо 2,3 % през март. Ако се абстрахираме от неотдавнашните колебания в прираста на широките пари, през последните месеци прирастът на М3 продължава да нараства. Годишният темп на прираст на кредитите за частния сектор отбелязва леко увеличение до 2,6 % през април спрямо 2,5 % през март. Като цяло базисният темп на нарастване на паричната маса постепенно се възстановява. Същевременно паричната ликвидност, натрупана преди периода на напрежение на финансовите пазари, остава значителна и има потенциал да улесни появата на ценови натиск в еврозоната.

Ако разгледаме компонентите на М3, през април годишният темп на прираст на М1 отслабва, а този на други краткосрочни депозити отбелязва увеличение. Тази тенденция отразява отчасти постепенното нарастване на лихвите по такива депозити през последните месеци. Същевременно стръмната крива на доходност предполага сдържащ ефект върху общия прираст на М3, тъй като намалява привлекателността на паричните активи в сравнение с по-доходоносните дългосрочни инструменти извън М3. Наличната информация обаче сочи, че това въздействие може би отслабва.

Що се отнася до източниците на М3, наблюдава се по-нататъшно леко ускоряване на прираста на кредитите за нефинансовите предприятия, отбелязващ нарастване от 0,8 % през март до 1,0 % през април. Прирастът на кредитите за домакинствата е 3,4 % през април, без изменение спрямо предходния месец. Актуалните данни потвърждават, че годишният растеж на кредитирането за нефинансовия частен сектор продължава постепенно да се увеличава.

През последните няколко месеца общият размер на балансите на банките остава като цяло непроменен, въпреки че се наблюдава известна колебливост. Важно е банките да продължат да разширяват предоставянето на кредити за частния сектор в условия на нарастващо търсене. За да се справят с това предизвикателство, особено важно е при необходимост банките да капитализират печалбите си и да насочат поглед към пазара, за да укрепят допълнително капиталовата си база, или да се възползват в пълна степен от правителствените мерки в подкрепа на рекапитализацията. По-специално банките, които понастоящем имат ограничен достъп до пазарно финансиране, трябва спешно да увеличат капитала и ефективността си.

В обобщение, въз основа на редовния си икономически и паричен анализ Управителният съвет взе решение да не променя основните лихвени проценти на ЕЦБ. Получената след заседанието на 5 май 2011 г. информация потвърждава, че продължава да е налице натиск за покачване на общата инфлация, предимно в резултат от цените на енергоносителите и суровините. Съпоставянето на резултатите от икономическия анализ с тези от паричния анализ показва, че базисният темп на нарастване на паричната маса постепенно се възстановява. Паричната ликвидност остава значителна и има потенциал да улесни появата на ценови натиск в еврозоната. Освен това последните икономически данни потвърждават положителната базисна инерция на икономическата активност в еврозоната, като несигурността остава повишена. Като цяло позицията на паричната политика остава нерестриктивна, осигуряваща подкрепа на икономическата активност. Равносметката показва възходящи рискове, свързани с прогнозите за ценовата стабилност. Поради това има основания за изострена бдителност. Въз основа на оценката си Управителният съвет ще действа твърдо и своевременно. Той ще направи всичко необходимо, за да не позволи сегашната ценова динамика да породи широкообхватен инфлационен натиск. Управителният съвет остава твърдо решен да осигури твърдо стабилизиране на инфлационните очаквания в еврозоната в съответствие с целта темпът на инфлация да се поддържа под, но близо до 2 % в средносрочен план. Това е предпоставка паричната политика да допринася непрестанно за поддържане на растежа и създаване на работни места в еврозоната.

Що се отнася до фискалната политика, всички страни, участващи в изготвянето на държавните бюджети за 2012 г., трябва да осигурят пълното им съответствие с изискването за поддържане на доверие във фискалната политика. Сравнение между последните икономически прогнози на Европейската комисия и фискалните планове, включени в програмите за стабилност, показва необходимост много държави да подкрепят бюджетните си цели с конкретни мерки за консолидация, за да коригират своите прекомерни дефицити в договорените срокове. Прилагането на ползващи се с доверие стратегии за фискални корекции е от решаващо значение, като се има предвид продължаващото напрежение на финансовите пазари.

Същевременно спешно е необходимо прилагането на амбициозни и мащабни структурни реформи в еврозоната, които да засилят осезаемо нейната конкурентоспособност, гъвкавост и потенциал за дългосрочен растеж. По-специално, държавите с висок фискален и външен дефицит и онези, при които се наблюдава загуба на конкурентоспособност, следва бързо да осъществят цялостни икономически реформи. В случая на продуктовите пазари следва енергично да се прилагат политики, които насърчават нарастването на производителността. По отношение на пазара на труда приоритет трябва да бъде повишаването на гъвкавостта на работната заплата и стимулите за работа, както и премахването на негъвкавостта на този пазар.